Инвестицията на Тошиба ще раздвижи фотоволтаичния сектор

Инвестицията на Тошиба е знакова и представлява сигнал за очакванията на голям и сериозен инвеститор от световна класа за предвидимост на българскто правителство и за дълго желаната яснота в сектора.
Фотоволтаичното оборудване е все още скъпо и предполага относително висока субсидирана цена на изкупуване, която да направи инсталирането му атрактивно. Падането от високо обаче е по-опасно и това е основният проблем.

Доскорошният низходящ тренд на цените на оборудването предизвика хроничния синдром на изчакването. Колкото по-късно инвеститорът «влезе в играта», толкова по-ниска ще е цената на екипировката и съответно необходимата изкупна цена, за да се вържат сметките.
Българската законова рамка обаче не третира инвеститорите диференцирано по отношение на момента на «влизане» и това кара повечето инвеститори да изчакват.
Неслучайно няма желаещи да инсталират, организират, уреждат, консултират и под-изпълняват много, но рисков капитал, който да буферира рисковете.
Кое отблъсква инвеститорите в сектора? Три основни неща - рискът от понижение на цената, неяснотите в процедурата по присъединяване и дългият срок на изплащане на инвестицията (носене на риска).
При хипотеза от 5% намаление на цената през всяка една от годините както е заложено в закона, възвращаемостта пада до ниските 8% или малко над цената на банковия ресурс. При това положение при собственика липсва интерес да инвестира и рискува.
Допълнително опасение представлява възможността за забавяне на привеждането в експлоатация. Това увеличава неяснотите и затруднява изчисляването на риска и възвръщаемостта. Най-вече създава допълнителен източник на риск, който следва да бъде понесен от допълнителен собствен капитал предназначен да понесе лихвите за времето на забавяне. А колко такъв допълнителен капитал, зависи от срока на потенциално забавяне, който трудно може да бъде изчислен.
Инвеститорите се нуждаят и от гаранции, за това правото на свързване да е напълно ясно и валидно към момента на взимане на решението за старт на строителните работи, доставка на оборудване и свързаното с това разходване на капитал. При съществуващата процедурна неяснота съществува риск от допълнително "извиване на ръцете" и невъзможност да се изчисли общата необходимост от капиталови инвестиции.

При тези условия компаниите доставчици на интегрирани решения през последните месеци дори не са мотивирани да представят оферти и хипотетични решения, защото в последствие нищо не се случва. По техните думи от България ги третират като бюро справки и безплатен източник на информация, без от това да произлизат последващи доставки. Нежеланието за ангажиране е обяснимо.
Докато през 2009 все пак се случиха някои малко-мащабни проекти, 2010 е годината на голямото изчакване. За това допринесе и безотговорното политическо говорене и неправилното управление на очакванията на инвеститорите и всички имащи отношение към сектора. Сигналите от различните държавни ведомства бяха разнопосочни и противоречиви. Не спомогнаха както използваната дума «мораториум» така и негативния сигнал от понижението на изкупната цена в началото на 2010. Бяха въведени допълнителни бариери и изисквания, които само понижиха сигурността и атрактивността на инвестициите в сектора с иначе «справедливата» кауза за отсяване на «спекулативните» играчи.
Породена както от спекулациите за допълнително понижаване на цената на оборудването, така и от желанието за постигане на по-голяма яснота за развитието на законовата рамка, нагласата на инвеститорите е да изчакат още.

Появиха се и спекулации, съвсем не лишени от логика, че хаосът умишлено се инспирира и подържа, с цел запазването на «територията» (ограничената инфраструктура) за «наши» информирани хора, които после да реализират сглобените и работещи проекти в посока големи и утвърдени международни инвеститори.
Неяснотата и мудността при разрешаването й обаче изиграха лоша шега, тъй като отложиха във времето реализацията на тъй необходими за българската икономика инвестиции.

Българското правителство обаче в момента е притиснато във времето. То се нуждае спешно от ремонт на имиджа, от чуждетранни инвестиции и свързаните с това приходи в хазната и ще бъде принудено да направи нужното и да се държи предвидимо.
На целия този фон, инвеститорите все още са приковани в очакване за валидация от големи и авторитетни инвеститори със сериозен лобистки капацитет.

Инвестицията на Тошиба идва точно в момент, когато подобна валидация е най-необходима.
От друга страна, капацитетът на енергопреносната и разпределителната мрежа е ограничен. Цената на оборудването също се задържа на относително стабилни нива. Всичко това би следвало да мотивира инвеститорите да се мобилизират с цел да се «класират» в рамките съществуващата инфраструктура.
Инвестицията на сериозен играч като Тошиба може би ще разсее притесненията и ще отпуши сектора.

КРОСС